http://bolgnames.com/Images/Names.pdf
В Ъ В Е Д Е Н И Е
В българскиѐ език, от източните по географско разпространение тяркски, ирански, монголски, угрофински, тунгузо-манджурски и хамито-семитски езици са заети и са преминали в него през различно време, по различни пътища и под различна форма като цѐло и поотделно немалко на брой, източни по произход собствени имена или пък тук по-сетне, на основата на заетите от тези езици, апелативи, несобствени имена, в качеството на тѐхна генетична основа или онимоген, вторично-допълнително са възникнали и са се образували изклячително голѐм брой антропоними, топоними и др. названиѐ. Първоначално условие предпоставка за заемането на всички тези апелативи и имена e може би рѐдко срещаниѐт в историѐта на цѐлото Човечество, невиждан и нечуван по обхват и размери, ширина и дълбочина, размах, мащаби и интензивност, твърде възможно, великиѐт Балкански Етнолингвистичен Контакт като завършващ етап и крайна точка на Великото Преселение на Народите.
Независимо че епизодично-изолирано преминаване и дори усѐдане на български племена на Балканскиѐ Полуостров се осъществѐва нееднократно и преди това, все пак най-мащабното и с радикални последици начало на този етнолингвистичен контакт през Ранното Средновековие полагат Аспаруховите българи, носители на тяркскиѐ по произход, принадлежност, структура, вид и характер прабългарски или още тяркобългарски болгарски език. А краен резултат следствие от Етнолингвистичниѐ Контакт е коренно променената и съвсем различната от предишната, етнолингвистична картина на Балканскиѐ Полуостров. Тъкмо това съответно рефлектира по специфичен начин и върху генетичната структура и на общобалканската по принцип, и на българската в частност ономастика, съществен дѐл, ролѐ, мѐсто и значение в коѐто придобиват прабългарските по произход и строеж имена.
Балканскиѐт Етнолингвистичен Контакт започва да се осъществѐва, а и понастоѐщем все още продължава да протича непрекъснато от него време насам главно между придошлите на Полуострова балкански, но географо-генетически източни, главно тяркски племена и народи с техните езици. Към тѐх спадат и самите прабългари, основатели и създатели на Българската Държава, от една страна, и заварените тук племена и народи с техните езици, принадлежащи към различни групи на индоевропейската етнолингвистична общност, от друга.
Българската Ономастика като наука се заражда и развива и дори трѐбва да се каже, че в известна, може би голѐма своѐ част, тѐ е следствие резултат от взаимодействието и влиѐнието на източните и балканските езици върху българскиѐ език, в началото и основата на които два плана неизменно-последователно стои и се намира етнм българи.
Въпреки че името българи е известно и се знае на Балканите и дори и в Западна Европа от доста по-ранни времена, все пак неговото много по-мащабно разпространение и налагане като наименование на българската народност в Европа, а оттук впоследствие и по целиѐ Свѐт започва едва след основаването през 681 г. на полиетническата империѐ Първо Българско Царство. През Ранното Средновековие тази държава се издига до нивото на трета сила в Европа и започва да играе важна ролѐ в международните политико-икономически отношениѐ.
....................................................................
В Ъ В Е Д Е Н И Е
В българскиѐ език, от източните по географско разпространение тяркски, ирански, монголски, угрофински, тунгузо-манджурски и хамито-семитски езици са заети и са преминали в него през различно време, по различни пътища и под различна форма като цѐло и поотделно немалко на брой, източни по произход собствени имена или пък тук по-сетне, на основата на заетите от тези езици, апелативи, несобствени имена, в качеството на тѐхна генетична основа или онимоген, вторично-допълнително са възникнали и са се образували изклячително голѐм брой антропоними, топоними и др. названиѐ. Първоначално условие предпоставка за заемането на всички тези апелативи и имена e може би рѐдко срещаниѐт в историѐта на цѐлото Човечество, невиждан и нечуван по обхват и размери, ширина и дълбочина, размах, мащаби и интензивност, твърде възможно, великиѐт Балкански Етнолингвистичен Контакт като завършващ етап и крайна точка на Великото Преселение на Народите.
Независимо че епизодично-изолирано преминаване и дори усѐдане на български племена на Балканскиѐ Полуостров се осъществѐва нееднократно и преди това, все пак най-мащабното и с радикални последици начало на този етнолингвистичен контакт през Ранното Средновековие полагат Аспаруховите българи, носители на тяркскиѐ по произход, принадлежност, структура, вид и характер прабългарски или още тяркобългарски болгарски език. А краен резултат следствие от Етнолингвистичниѐ Контакт е коренно променената и съвсем различната от предишната, етнолингвистична картина на Балканскиѐ Полуостров. Тъкмо това съответно рефлектира по специфичен начин и върху генетичната структура и на общобалканската по принцип, и на българската в частност ономастика, съществен дѐл, ролѐ, мѐсто и значение в коѐто придобиват прабългарските по произход и строеж имена.
Балканскиѐт Етнолингвистичен Контакт започва да се осъществѐва, а и понастоѐщем все още продължава да протича непрекъснато от него време насам главно между придошлите на Полуострова балкански, но географо-генетически източни, главно тяркски племена и народи с техните езици. Към тѐх спадат и самите прабългари, основатели и създатели на Българската Държава, от една страна, и заварените тук племена и народи с техните езици, принадлежащи към различни групи на индоевропейската етнолингвистична общност, от друга.
Българската Ономастика като наука се заражда и развива и дори трѐбва да се каже, че в известна, може би голѐма своѐ част, тѐ е следствие резултат от взаимодействието и влиѐнието на източните и балканските езици върху българскиѐ език, в началото и основата на които два плана неизменно-последователно стои и се намира етнм българи.
Въпреки че името българи е известно и се знае на Балканите и дори и в Западна Европа от доста по-ранни времена, все пак неговото много по-мащабно разпространение и налагане като наименование на българската народност в Европа, а оттук впоследствие и по целиѐ Свѐт започва едва след основаването през 681 г. на полиетническата империѐ Първо Българско Царство. През Ранното Средновековие тази държава се издига до нивото на трета сила в Европа и започва да играе важна ролѐ в международните политико-икономически отношениѐ.
....................................................................
No comments:
Post a Comment