Pages

Sunday, June 12, 2016

Особените факти и аксиоми в тракийската ономастика (втора част)

http://www.otizvora.com/2016/06/7843



В първата част, разглеждаща статията „Към въпроса за трако-дако-балтийските езикови отношения“ на Кирил Влахов, посочих нищожна част от предразсъдъците и странните исторически разбирания в тази научна гилдия. Възниква въпросът: възможно ли е езиковедите да си свършат работата въпреки преждеописаните проблеми?
Теоретично би трябвало да е възможно, но какво показва практиката? На стр. 70 четем:
„За решаването на въпроси от тракийската проблематика от първостепенно значение е методът, който се прилага. При досегашните изследвания на трако-дако-мизийските езикови остатъци са били прилагани най-различни методи и комплекси от привържениците на една или друга езиковедска школа. Тук нямаме предвид отдавна изоставените от науката методи, базиращи се на така наречената „Kling-klangetymologie“ или „Volksetymologie“ или „Wurzeletymologie“.“
С първото изречение съм напълно съгласен — важен е методът. Безразлично към коя езиковедска школа принадлежим и дали изобщо сме привърженици на някоя от тях, ето един метод, който намирам за точен. Ако имаме мизийска дума Ctistae (ктисти), която подозрително звучи като латински опит за записване на българската дума „чисти“, може да потърсим някаква връзка между тях. Със сигурност ще е нещо повече от това, което предлагат досега лингвистите с тяхното „няма задоволително обяснение“. И понеже в цитата Влахов говори за „аматьорски етимологии“ и „народни етимологии“, които са ненаучни, нека видим дали има научни основания да твърдим, че ктисти = чисти:
„Посейдоний казва, че съгласно своята религия мизите се въздържат от ядене на всякакви животни, както и от [употреба на] кожите им; и също, че за храна употребяват мед и мляко и сирене, водейки мирен живот, като по тази причина са наричани както „богоязливи“, така и „капнобати“,1 и има някои от тези траки, които живеят отделно от жени тях ги наричат „ктисти“, а поради уважението, което получават, са отдадени на боговете и живеят в свобода и без страх.“
Както излиза от горното сведение на Страбон (VII.3.3.), в този случай „народната етимология“ има не само основание заради фонетичната близост, но връзката е и смислова. Тъй наречените „ктисти“ сред мизите-аскети могат да се нарекат „чисти“ на български език, тъй като думата има същото значение, описано от Страбон: „целомъдрени“, „целибати“. Ако някой лингвист твърди, че няма и не може да има връзка между „ктисти“ и „чисти“, ще трябва да даде по-сериозно обяснение от „не съм задоволен“.

Други примери от шепата засвидетелствани мизийски думи са личното име Черню и хидронимът Черна. В тази статия Вл. Георгиев (към когото Влахов проявява дълбок респект и брани името му от манипулациите на Дуриданов) бърза да се позове на Нидерле, че тези две имена от 1-ви век сл. Хр. може да са „първите славянски“ в тази област, само и само да не излезе, че мизийският език спада към славянската група. Значи, ако вярваме на тези езиковеди, дошъл един славянин от Балтийско море, за да остави личното си име, кръстил една балканска река със славянско име, след което доволен умрял (преди да остави потомство?). А неговите едноплеменници тръгнали по-стъпките му чак шест века по-късно, като търсили тленните останки на Черню чак до Пелопонес. Те също донесли топоними, само че вече няколко хиляди, оставили ги и на свой ред „изчезнали“ от тази област. Да, абсурдно е, но така излиза от „задоволителните“ обяснения на историците и някои лингвисти.
Друга мизийска дума (този път става дума за мизите в Мала Азия, а не за тези на север от Балкана) измъчва както Вл. Георгиев, така и апологетът му Влахов, който пише на стр. 100:
„Понеже braterais тълкува като άδελφοίς, т. е. като дат. мн. ч., то [Вл. Георгиев] подкрепя своя превод на тракийското *bratera = άδελφοίς със стбълг. братръ от ие. *bhratro-, а за окончанието се позовава на лит. -ais […] Следователно и за пишещия, и за четящия е ясно, че bratera- не е доказателство напр. за еднаквостта на миз. *bratera- със стбълг. братръ, а че двете думи (по-точно форми) са произлезли от индо-европейската дума *bhrater и че са много близки в своето по-нататъшно развитие.“
Обърнете внимание на сугестивния изказ в горния цитат. Ако на четящия му е ясно, добре за него. Ако му е ясно, но не е съгласен с написаното, Влахов би го обвинил, че не е съгласен, защото не му е ясно.

Ето какво му е ясно на четящия: имаме изумителна близост между (малоазийско-)мизийската „braterais“ и старобългарската „братръ“. Тази близост е отчетена от Вл. Георгиев и дори е използвана в аргументацията му, че думата по значение е идентична с гръцката άδελφοίς и новобългарската „брат“. Връзката между „braterais“ и „братръ“ е почти феноменална, ако имаме предвид, че езикът на мизите в Мала Азия през вековете е претърпял неизбежно отдалечаване от езика на мизите край Дунав. И все пак близостта е отчетена.
Влахов обаче ни занимава с въображаемата индоевропейска дума *bhratro-, като с нея обяснява връзката между мизийската и старобългарската. Този „научен метод“ някои хора, склонни към „народни етимологии“, го наричаме пращане за зелен хайвер. Явно Влахов е забравил какво е писал на друго място в статията си (стр. 66):
„Ако за два езика се установи, че те са близко сродни помежду си, то за тяхното по-раншно състояние би могло да се предположи, че са били два диалекта на един и същ език, развили се по-късно в два езика.“
Както се оказва, този принцип в науката се „забравя“, когато става дума за близостта на старобългарския език с езика на мизите. В цитата от стр. 70, с който започнах този текст, Влахов опитва да ни убеди, че не бил „привърженик на една или друга школа“, а изповядвал правилата на една „чиста наука“, свободна от пристрастия и неоснователни „народни етимологии“. А сега нека видим как продължава същият този цитат, като преминавам направо към следващото изречение:
„В най-общи черти трябва да се каже, че всеки метод е добър и приемлив само тогава, когато при прилагането му се получават резултати, имащи научна стойност.“
Ако се налага, прочетете няколко пъти мисълта на този учен, защото нейната важност не може и не трябва да се подценява!

Влахов в прав текст ни осведомява, че ръководещият принцип в неговата „наука“ е да се тръгва направо от желаните резултати, а не от фактите и методите! И след като сме си избрали резултатите, подбираме необходимите факти и методи, за да изведем от тях предварително избрания резултат. Някои от нас наричат наричат това стъкмистика.
Но дори това за стъкмистиката бледнее пред откровението на Влахов на следващата стр. 71, където попадаме на поредна чудовищна мисъл:
„И не на последно място при езиковедската обработка следва да стои логиката. При това не формалната логика, която в някои случаи довежда до абсурдни изводи и заключения, а онази марксистка логика, на която не противоречат засвидетелствуваните езикови факти или факти от други дисциплини, а така също и обективната действителност.“
Казано иначе, логиката на марксиста не е обикновена човешка логика. Логиката на марксиста е такава, че в никакъв случай не трябва да влиза в противоречие с марксически „факти“ от други дисциплини и с марксическата „обективна“ действителност. Кое е факт и кое не е… кое е обективно и кое не е… това се определя от болшевиките в науката, вкл. в езикознанието.

Особените факти и аксиоми в тракийската ономастика — втора част

За да не звучи абстрактно, ще дам пример. Ако марксическите „факти“ говорят, че славяните или българите се появяват на Балканите след VI-VII век, не може и не трябва да съществуват никакви лингвистични данни, че в Дакия, Мизия и Тракия е говорен език, който бихме определили като славянски. Не и преди VI-VII век! Всичко, което загатва нещо против тази марксическа „обективна“ действителност, автоматично получава етикет „народна етимология“ и „резултат от ненаучен метод“. Съответно — думите на Влахов трябва да се разбират така: „Ако сте езиковед и искате да правите кариера, по-добре внимавайте какво мислите и още повече внимавайте какви методи използвате, като най-много внимавате до какви изводи стигате. Защото, ако противоречите на марксическото учение, край на плановете ви за научна кариера!“

Влахов е пропуснал да даде назидателен пример, но ние ще запълним пропуска. През миналия век особено показателна е съдбата на руския лингвист Николай Яковлевич Марр, който по обясними причини не се съобразява с „реконструирания“ индо-европейски език и обнародва собствен възглед за произхода на т. нар. от него „яфетически езици“, връзката между тях и взаимодействието им. Няма да взема отношение относно основанията на тази теория, а само ще наблегна на факта, че тя изобличава небивалиците и стъкмистиките на ортодоксалните езиковеди.

И понеже в марксическата наука не се работи с „формална логика“ и „формални методи“, а с тези на болшевиките, с въпроса за „антимарксическата ерес“ на Марр изведнъж решава да се занимае не друг, а самият „баща на познанието“ Йосиф Сталин! Диктаторът публикува една брошура по тази тема, която е издадена в 1-милионен тираж в Русия и България, като така дава „правилният марксически тон“ в науката и се разправя с „антимарксическата ерес“2 на Марр. Когато четем брошурата на Сталин и тази на Влахов, лесно можем да открием идеологическите паралели. А след това още по-лесно можем да разберем и цитата на стр. 67, където Влахов пише:
„Не ще се спираме на отдавна отхвърлени от науката схващания, че траките са предци на славяните и тракийският език е предшественик на българския, изградени въз основа на факта, че у Прокопий са засвидетелствани местни имена в тракийския ареал, някои от които са от славянски произход.“
Жалко, че марксическата мисъл не е пожелала да отдели повече от едно изречение на тази „ерес“. Както ще видим в следващия цитат, основанията за това схващане не се основават само на имената, засвидетелствани от Прокопий, което е било добре известно и на Влахов. Освен това авторът на горецитираното изречение не е благоволил да ни разясни „обективната“ действителност — как се получава така, че въпросните имена от славянски произход се отнасят за селища и укрепления, построени от лица с тракийски произход.

Бързането на Влахов е лесно обяснимо, ако допуснем, че не е искал да навлиза в „забранена територия“, като ни поясни защо император Юстиниан, който е със засвидетелстван тракийски произход, и хората му биха избрали „славянски имена“ за съоръжения срещу варварите от севера. Значи, от една страна, когато разглеждаме славянския произход на цар Управда-Юстиниан, това било „ненаучно“ и не отговаряло на „обективната“ действителност, защото славяните били дошли на Балканите след смъртта на Юстиниан — уж в края на VI или началото на VII век. Но, от друга страна, когато търсим повече от марксически допустимите трако-славянски успоредици, можем да си обясняваме славянските имена в Тракия и Мизия с вече присъстващи славяни — не само по времето на Юстиниан и Прокопий, но още от I век сл. Хр., какъвто е случаят с имената Черню и Черна.

На такива шикалкавения им се казва „фурнаджийска лопата“. Наистина е по-добре да не се спираме на „отдавна отхвърлените от науката схващания“, защото ще се наложи да отчетем, че науката твърдо е избрала да проявява марксическо-шизофреничната си същност. (Не само по времето, когато Влахов е писал статията си, а до ден днешен.)
И за финал още два цитата с кратки коментари. По-напред един от 62 стр.:
„Не вдъхва доверие и възгледът му [на Дечев] за близостта на тракийски с ирански, германски, балто-славянски и гръцки език. Следователно мястото на тракийския език в системата на индоевропейските езици все още не е установено.“
А на стр. 63 (следващата) четем:
„В тракийския език обаче и по-точно в тракийските езикови остатъци, дошли до наши дни, има и следи на други езици, които досега са били приемани като тракийски (общ термин). Така напр. в тракийската ономастика се разкриват освен гръцки и латински имена и форми (понятни за изследователя защо) още и ирански, келтски и славянски елементи.“
Някой разбира ли какво ни обяснява Влахов? В първия цитат ни казва, че „не му вдъхвала доверие“ връзката на тракийския език с ирански, германски, балтийски, славянски и гръцки. А във втория цитат ни казва, че му се „разкривали“ елементи от ирански, келтски, гръцки, латински и славянски. Ако правилно го разбирам, собствените му „разкрития“ са от такова естество, че „не вдъхват доверие“.
„Този въпрос ще може да се реши задоволително, след като се реши и въпросът за същността на самия език, който е все още предмет на изследвания.“
Нищо няма да се реши задоволително, докато четем (пост-)марксически писания на такива, като другаря Влахов и днешните му продължители, които обслужват предварително зададени резултати с редица твърде „гъвкави методи“.

Иван Стаменов

юни 2016 г.


Бележки:
  1. Употребяващи дима от коноп за въвеждане в трансоподобно състояние. Такива „капнобати“ са засвидетелствени и сред аскетите сред скитите — бел. И. С. []
  2. Повече по този въпрос в: Асен Чилингиров, Размисли за българския език, Херон Прес 2014. []

No comments:

Post a Comment