Saturday, May 23, 2015

Навършиха се 40 дни от смъртта ономаст ГЕОРГИ ИВАНОВ ТОПАЛОВ



Навършиха се 40 дни от смъртта на 
Добричкия зооинженер, краевед и ономаст
ГЕОРГИ  ИВАНОВ  ТОПАЛОВ

(21.І.1932, с. Долно Чамурлии, Тулчанско - 31.ІІІ.2015, Добрич)


            Георги Топалов ще остане завинаги в летописите на българската ономастика с книгите си:
А. Речник на селищните наименования в Добричка област.
1. изд. Добрич, Матадор, 2005. 592 с.; 20 см.
2. доп. и прераб. изд. Добрич, Матадор 74, 2011. 312 с.; 29 см.
Б. Изчезнали селища от Добричка област през ХІХ–ХХ век.
1. изд. Добрич, [изд. авт.], 2001, 504 с.
2. прераб. и доп. изд. Добрич, [изд. авт.], 2009, 504 с.
В. Кратка енциклопедия на родословията и фамилните имена на българите от Спасовски район, Добричко (1817–1992). Добрич, Людмил Бешков, 1994. 212 с. (Библ. Добруджа, № 6).
Г. Речник за произхода, родословията и тълкуванията на имената на някои български родове и фамилии от Добричка област. Добрич, Матадор 74, 2014. 380 с.
Георги Топалов, макар и роден извън България, пишеше така пламенно за нея, както малцина от тук родените могат. Той се отличаваше и с друго качество - скромност по отношение на постиженията си. Винаги признаваше заслугите за добричкото краезнание на Атанас Пеев, Георги Казанджиев, Любен Бешков, Данаил Бекяров и Йордан Дачев. И едва тогава слагаше себе си!

За мен е чест, че лично познавах изследователя Георги Топалов! 

Дълбок поклон пред паметта на човека Георги Топалов!

П. Михайлов



IN MEMORIAM

Напусна ни родолюбецът Георги Топалов

Размер на шрифта: A | A | A20:18 01 април 2015 
Изтъкнатият краевед и голям родолюбец, изследовател на историята на Добруджа и на добруджанските родове Георги Топалов си отиде от този свят на 31 март вечерта. Напусна ни един потомствен добруджанец и радетел за съхраняване на българщината и паметта за миналото на родния ни край.
Георги Иванов Топалов е роден на 21 януари 1932 г. в севернодобруджанското село Долно Чамурлии, Тулчанско – тогава с почти изцяло българско население. Родовите му корени са от ямболското село Александрово. Напускат го през 1812 г., при поредните погроми, които турците организират над мирното българско население в края на Руско-турската война от 1806-1812 г. Дедите му са заселени в руските степи, но условията там не ги удовлетворяват и те се преселват в Северна Добруджа, където основават селото Долно Чамурлии. През 1940 г., по силата на Крайовската спогодба семейството му е преселено в с. Сираково в Генералтошевска околия. Там завършва началното си образование. През 1946 г. се премества в съседното село Спасово, където завършва в тамошното основно училище. През 1952 г. завършва реалната гимназия в Каварна, а пет години по-късно – Зоотехническия факултет при Висшия селскостопански институт “Георги Димитров” в София. Посвещава живота си на животновъдството и краезнанието. Смята се за животновъд по произход, призвание и образование. Три десетилетия работи като зооинженер. Краеведческите му проучвания са свързани предимно с историята на животновъдството в Добруджа, с миналото на българите от Спасовския и Белгунския район и от родното му село Долно Чамурлии. С решение на Съюза на краеведите в България през 2003 г. е удостоен със званието “Заслужил краевед”. Почетен член е на Българската генеалогична федерация “Родознание”. Автор е на 11 книги: “75 години животновъдни изложби в Толбухински окръг” /1971 г./, “Из миналото на с. Белгун” /1972/, “История на просветното село в с. Спасово и Спасовския район” /1983/, “Кратка енциклопедия на родословията и фамилните имена на бъларите от Спасовския район 1817-1992 г.” /1994/, “История на съобщенията в Добричкия край” /1995/, “Изчезнали селища от Добричка област през 19-ти и 20-ти век” /2001/, “История на рода Спасови от село Спасово” /2008/, “Сродници на Стефан Караджа от Добричка област” /2010/, “Речник на селищните наименования в Добричка област” /2005/, “Българите от село Еникьой /Михаил Когълничану/, Тулчанско. Минало и настояще” /2011/. Преди броени месеци излезе и последната му книга: “Речник за произхода, родословията и тълкуванията на имената на някои български родове и фамилии от Добричка област”. В нея по азбучен ред са дадени факти от родовата история на 255 добруджански фамилии.
Георги Топалов е автор на над 300 публикации в местния и централния печат. Активно сътрудничи и на Вестникът на Добруджа – “Добруджанска трибуна”.  Георги Топалов има двама сина и трима внуци. Поклон пред светлата памет на видния краевед и родолюбец! ДТ

No comments:

Post a Comment