Wednesday, April 21, 2021

Международна ономастична конференция – 22 април 2021 година


Страница на конференцията: https://ibl.bas.bg/onomastitchna-konf... Ден трети (четвъртък, 22.04.2021 г.) Заседание 7. Секция „Антропонимията в теоретична перспектива“ Председател: доц. д-р Мая Влахова-Ангелова (Институт за български език, Българска академия на науките, България) 9,30 – 9,45 ч. – почетен професор Борис Парашкевов (Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България). Семантични и структурни критерии за гнездово представяне на фамилните имена 9,45 – 10,00 ч. – доц. канд. на филолог. науки Олга Скляренко (Одески национален университет „Иля Мечников“, Украйна). Категории артикля в ономастике: теоретические проблемы 10,00 – 10,15 ч. – гл. ас. д-р Екатерина Дикова (Институт за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, България). Реторичният потенциал на антропонима 10,15 – 10,30 ч. – Дискусия 10,35 – 11,00 ч. – Представяне на документалния филм за проф. Йордан Заимов „Корени“ с автор Георги Костов, БНТ 11,00 ч. – Закриване на конференцията

Tuesday, April 20, 2021

Международна ономастична конференция – 21 април 2021 година


Страница на конференцията: https://ibl.bas.bg/onomastitchna-konf... Ден втори (сряда, 21.04.2021 г.) Заседание 3. Секция „Мода на личните имена в глобалния свят“ Председател: д-р Патрик Боровяк (Университет „Адам Мицкевич“, Полша) 9,30 – 9,45 ч. – доц. д-р Линда Менику (Университет в Тирана, Албания). Recent trends in personal names in Albania 9,45 – 10,00 ч. – доц. д-р Катя Исса (Университет по архитектура, строителство и геодезия, България). Българската антропонимия в глобализиращия се свят. Социолингвистичен анализ на българската антропонимия у нас и в глобализиращия се свят. Опит за социоономастика 10,00 – 10,15 ч. – маг. Аника Хусар (Университет в Талин, Естония). The first names of Estonians in the 20th century and the beginning of the 21st century 10,15 – 10,30 ч. – Дискусия 10,30 – 10,45 ч. – Почивка Заседание 4. Секция „Мода на личните имена в глобалния свят“ Председател: проф. д. ф. н. Анна Чолева-Димитрова (Институт за български език, Българска академия на науките, България) 10,45 – 11,00 ч. – гл. ас. д-р Надежда Данчева (Институт за български език, Българска академия на науките, България). Наблюдения върху женските лични имена в гр. Варна в началото на 21-ви век 11,00 – 11,15 ч. – ст. пр. д-р Гергана Петкова (Медицински университет – Пловдив, България). За чуждите лични имена с единична употреба, регистрирани в гр. София през 2014 г. 11,15 – 11,30 ч. – гл. ас. д-р Рада Левкова (Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, България). За личното име София 11,30 – 11,45 ч. – ас. Теодора Христова (Югозападен университет „Неофит Рилски“, България). Личните имена като знаци на културна идентичност 11,45 – 12,00 ч. – Дискусия Обедна почивка Заседание 5. Секция „Антропонимите в топонимията и в други документи“ Председател: проф. д-р Ивона Карачорова (Институт за български език, Българска академия на науките, България) 13,00 – 13,15 ч. – старши изследовател д. ф. н. Святослав Вербич (Институт за украински език, Национална академия на науките, Украйна). Ойконимикон давно обитаемых регионов Украины ‒ ценный источник реконструкции автохтонных славянских антропонимов 13,15 – 13,30 ч. – старши изследовател Ирина Ефименко (Институт за украински език, Национална академия на науките, Украйна). Отантропонимные образования в позднем ойконимиконе Украины 13,30 – 13,45 ч. – асистент Тобиас Вебер (Университет „Людвик Максимилиан“, Германия). Consultant identity in historical language data: Anthroponyms as a tool or as an obstacle? 13,45 – 14,00 – Дискусия 14,00 – 14,30 ч. – Почивка Заседание 6. Секция „Съвременни антропонимни изследвания“ Председател: водещ научен сътрудник д-р Александър Шапошников (Институт за руски език „В. В. Виноградов“, Руска академия на науките, Русия) 14,30 – 14,45 ч. – доц. канд. на филолог. науки Елена Хамаева (Московски държавен институт по международни отношения, Русия). К вопросу о лингвистической сущности китайских антропонимов: фамилия и имя семантически, фонетически и графически взаимосвязаны 14,45 – 15,00 ч. – доц. д-р Жанета Дворжакова (Институт за чешки език, Чешка академия на науките, Чехия). Given names of Czech and Moravian Jews in the post-war period 15,00 – 15,15 ч. – доц. д-р Мая Влахова-Ангелова (Институт за български език, Българска академия на науките, България). Лични имена, образувани от основата бог-, в историческата и съвременната българска антропонимия 15,15 – 15,30 ч. – д-р Патрик Боровяк (Университет „Адам Мицкевич“, Полша). Насоки на славистичните и полонистичните антропономастични изследвания в Университета „Адам Мицкевич“ в Познан в периода 2013 – 2021 г. 15,30 – 15,45 ч. – д-р Светлана Насакина (Държавен аграрен университет в Одеса, Украйна). Собственные имена в заголовках газет как компоненты системы религиозной и национальной идентичности украинских болгар 15,45 – 16,00 ч. – Дискусия

Monday, April 19, 2021

Международна ономастична конференция – 20 април 2021 година


Страница на конференцията: https://ibl.bas.bg/onomastitchna-konf... Ден първи (вторник, 20.04.2021 г.) 9,30 – 9,45 ч. – Откриване на конференцията – проф. д-р Лучия Антонова, директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките Пленарни доклади 9,45 – 10,15 ч. – проф. д. ф. н. Анна Чолева-Димитрова (Институт за български език, Българска академия на науките, България). 100 години от рождението на проф. Йордан Заимов – един отдаден на науката родолюбив българин 10,15 – 10,45 ч. – проф. д-р Уршула Бияк (Институт за полски език, Полска академия на науките, Полша). Polish anthroponym-derived geographical names (An overview) 10,45 – 11,00 ч. – Почивка 11,00- 11,30 ч. – проф. д-р Оливиу Фелекан (Технически университет, Клуж-Напока, Северен университетски център, Бая Маре, Румъния). Onomastic considerations on news in the recent mass media 11,30-11,45 ч. – проф. д. и. н. Рая Заимова (Институт за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, България). Непознатият Йордан Заимов Обедна почивка Заседание 1. Секция „Историческа антропонимия“ Председател: проф. д-р Уршула Бияк (Институт за полски език, Полска академия на науките, Полша) 13,00 – 13,15 ч. – проф. д. ф. н. Виктор Шулгач (Институт за украински език, Национална академия на науките на Украйна). Праславянские nomina agentis с суффиксом *-аr’ь (на материале антропонимии) 13,15 – 13,30 ч. – проф. д. ф. н. Лора Тасева (Институт за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, България). Прозвища на византийски владетели в български и сръбски средновековни преводи 13,30 – 13,45 ч. – проф. д-р Ивона Карачорова (Институт за български език, Българска академия на науките, България). Още веднъж за Кокалянския поменик 13,45 – 14,00 ч. – доц. д-р Добриела Котова (Институт за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, България). Имената на мъжете и жените сред негръцкото население в Одесос, засвидетелствани в надгробните надписи 14,00 – 14,15 ч. – Дискусия 14,15 – 14,30 ч. – Почивка Заседание 2. Секция „Историческа антропонимия“ Председател: проф. д. ф. н. Лора Тасева (Институт за балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, България) 14,30 – 14,45 ч. – водещ научен сътрудник д-р Александър Шапошников (Институт за руски език „В. В. Виноградов“, Руска академия на науките, Русия). Сравнение именных традиций болгаро-антского и ильменско-словенского диалектных ареалов 14,45 – 15,00 ч. – проф. д. ф. н. Марияна Цибранска-Костова (Институт за български език, Българска академия на науките, България). Феминалната антропонимия в бележките на българските книжовници през Средновековието 15,15 – 15,30 ч. – доц. д-р Георги Митринов (Институт за български език, Българска академия на науките, България). Женските лични имена в османските данъчни регистри за населението на Неврокопска каза от средата на XVI век 15,30 – 15,45 ч. – Дискусия

Watch the live streaming of Conference “Anthroponyms and Anthroponymic Researches in the Beginning of the 21st Century”

 


Dear colleagues,

We would like to invite you to the online edition of The International Onomastic Conference “Anthroponyms and Anthroponymic Researches in the Beginning of the 21st Century”, 20 – 22 April 2021. The conference could be watched in the live streaming channel of the Institute for Bulgarian Language in You Tube:

https://www.youtube.com/playlist?list=PLzbEAdufEdVHUiDeG8-jcZs6VublAtskB

 

Kind regards,

The Organizing committee


Уважаеми колеги,

Бихме искали да Ви поканим на Международната ономастична конференция „Антропоними и антропонимни изследвания в началото на XXI век“, 20  22 април 2021 г. Тя ще бъде излъчвана в реално време в стрийминг канала на Института за български език в Ютуб, където ще можете да проследите заседанията и да участвате с въпроси и коментари:

https://www.youtube.com/playlist?list=PLzbEAdufEdVHUiDeG8-jcZs6VublAtskB.

С уважение,

Организационният комите

Thursday, April 15, 2021

Семинар "Ономастика как отражение нашей истории и культуры"

 link 


ПРЕСС-АНОНС

Тема: «Ономастика как отражение нашей истории и культуры»

Спикер: Суюнжанова Айгуль Укиметовна, руководитель отдела культуры и развития языков Целиноградского района

Дата: 16 апреля 2021 года, 10-00 часов

Прямой эфир: аккаунт фейсбук-страницы «Целиноград Ауданының Мжтдб»

АҢДАТПА

Тақырыбы: «Жер-су атаулары —біздің тарихымыз бен мәдениетіміздің көрінісі»

Спикер: Сүйінжанова Айгүл Үкіметқызы, Целиноград ауданы мәдениет және тілдерді дамыту бөлімінің басшысы

Күні: 2021 жылғы 16 сәуір, сағат 10-00-де

Тікелей эфир: «Целиноград Ауданының Мжтдб» Фейсбук-аккаунт парақшасында

Ономастика созвездий, звёзд и планет


Астрономы и популяризаторы астрономии издавна обращаются к толкованию небесных названий, чаще всего ограничиваясь ссылками на античную мифологию. Возникновение старых астронимов теряется в глубине веков, так как звездное небо давало древнему человеку возможность прекрасно ориентироваться ночью и во времени, и в пространстве. Небесные названия могут раскрыть много ценной информации о жизни наших предков. Основным источником космических названий является мифология. Все названия присваиваются в соответствии с определёнными правилами, утверждёнными МАС (международным астрономическим союзом) и расписанными в планетной номенклатуре.

Tuesday, April 13, 2021

Launch of ‘Place Names and Geology’ booklet

linkl 


The Joyce Country and Western Lakes (JCWL) Geopark Project will be launching a fascinating publication on Wednesday, 14 April 6pm – 7pm with a free online event. The publication was developed by the cross-community organisation JCWL GeoEnterprise and funded by Geological Survey Ireland.

Zoom link: here

Further info below

Entitled “Place Names and Geology in the Joyce Country and Western Lakes region”, this bilingual English/Irish booklet follows and adds to the expert works of the late Fiachra McGowan and the late Tim Robinson by focussing on the geological and geomorphological features recorded in place names in Ireland with more specific examples from the region.

Our region has fascinating examples of such links like in Cloghbrack (an Chloch Bhreac – the speckled rock) or Aill Dubh (Black Cliff) which directly link with the colour of their local bedrock. Places like Ballintubber (Baile an Tobar – the townland of the well) tell us about our karst landscape in limestone and others like Clogher (an Clochar – the rocky place) remind us of the ice-sheets that left stones in our soil. The booklet also provides tools to research your local geology all over Ireland with a glossary of frequent terms used.

Trish Walsh, chair of JCWL GeoEnterprise, said: “We believe the booklet will be of interest to everyone, whether they come with local knowledge, an understanding of geology, or a love of words and language. It is written in a very accessible way and is beautifully presented.”

Tá leabhrán nua ina ndéanfar plé ar an ngaol idir geolaíocht agus logainmneacha le lainseáil Dé Ceadaoin seo chugainn an 14ú Aibreán ó 6pm go 7pm le imeacht fíorúil saor in aisce. Is é DSLI GeoTreallús (nó JCWL GeoEnterprise) a rinne an foilseachán seo agus tá sé maoinithe ag Suirbhéireacht Gheolaíochta Éireann. Leanann sé agus cuireann sé le saothar Fhiachra Mhic Gabhann agus Tim Robinson, beirt nach maireann, trí dhíriú isteach ar ghnéithe geolaíocha agus geomoirfeolaíocha a bhfuil taifead déanta orthu i logainmneacha na hÉireann chomh maith le samplaí faoi leith ó réigiún an tionscadail. Tá samplaí iontacha inár réigiún de naisc den sórt sin mar atá sa Chloch Bhreac nó an Aill Dubh ina bhfeictear go díreach an nasc le dath na buncharraige áitiúla. Ar a bharr sin, tá eolas i logainmneacha mar Bhaile an Tobair faoinár dtírdhreach boireannach aolchloiche agus cuireann áiteanna eile cosúil le Clochar i gcuimhne dúinn na hoighearshruthanna a d’fhág clocha sa talamh. Tá bealaí sa leabhrán chun taighde a dhéanamh ar do gheolaíocht áitiúil ar fud na hÉireann le gluais de théarmaí a mbaintear úsáid astu go minic.

The launch, which can be accessed through zoom with the link above, will feature a short discussion on the production of the booklet and around place names in Ireland and abroad. The digital copy of the booklet will then be available on both our irish language page as well as on our learning page with some limited printed copies available on request.

How to pronounce longest name in Canada

Monday, April 12, 2021

2nd Session of the United Nations Group of Experts on Geographical Names

 link 

Geographical Names Supporting Sustainable Development and Management of the Pandemic

The 2021/second session of the "new" United Nations Group of Experts on Geographical Names (UNGEGN) will be convened from 3 to 7 May 2021 on a virtual platform. There will be 10 informal meetings of the 2021 session and each virtual meeting will be of two hours: 9 -11 a.m. and 3-5 p.m. EDT/New York Time

The Session is being organized against the background of an ongoing serious and unprecedented health crisis which makes it necessary to react responsibly, putting the safety and health of delegates and the staff of the Secretariat and their families first. Considering the limitations, risks imposed by the pandemic and guidance received from the President of ECOSOC and UN Occupational Safety Health, the session will be convened in an informal virtual format with remote simultaneous interpretation.

Objectives

UNGEGN sessions provide a forum where experts are able to learn and share best practices and norms, new developments in geographical names administration and standardization. The session also highlights the Group's role as an enabler in preserving cultural heritage and where appropriate support relevant aspects of the 2030 Agenda for Sustainable Development. The second session will address the theme "Geographical Names Supporting Sustainable Development and Management of the Pandemic", which supports General Assembly resolution 70/1, which called for ECOSOC inter-governmental bodies and forums to reflect the integrated nature of the sustainable development goals (SDGs) as well as the interlinkages between them.

Work Programme

The Group of Experts has had a robust work programme spanning over 50 years and many significant milestones. The following are some major topics to be addressed during the session: - the 2021 - 2029 Strategic Plan and Work Programme, place names supporting sustainable development, toponymic data files and gazetteers, romanization systems, and geographical names as cultural heritage.

Other Activities

A series of side events consisting of working groups and divisional meetings, special workshops and an orientation session for new attendees will be held in the weeks prior to the session. We are committed to keeping you, our national representatives, observers and special interest groups informed on the progress of session arrangements. Therefore, we encourage you to continue to monitor this website for updates sand announcements.

Friday, April 9, 2021

Да не се заборави дека Трајко Стаматоски е и основач на единствениот центар за македонска ономастика

Prof. Trajko Stamatoski (1925-2021), Head of the Macedonian Onomastic Department

 link

On the 2nd April 2021, at the age of 95, prof. Dr. Trajko Stamatoski died because of COVID-19 in Skopje.

Prof. Stamatoski was born on May 6, 1925, in Skopje. He was a linguist, longtime director of the Institute for Macedonian Language "Krste Misirkov" in Skopje. He graduated from the Faculty of Philosophy (first generation of the Macedonian language group) in Skopje (1950), honorary doctor of philological sciences at the University "St. Cyril and Methodius ”- Skopje. 

He was a lecturer-editor and head of the Program Department of Radio Skopje (1946–1954), translator in Tanjug (1947–1948) and collaborator (1954–1986), head of the Onomastic Department (since its foundation in 1966), an area which was also his specialty

Later, he was a scientific advisor and director (1973-1986) of the Institute for Macedonian Language "Krste Misirkov". In Radio Skopje he was the founder, editor and collaborator of the show "Macedonian language through history and practice" (1951-1962). 

Studied in Poland (1958) and Czechoslovakia (1961). He was the editor of the magazines "Literaturen zbor" (1961–1976), "Onomastica yugoslavica" (1969–1982), "Makedonski jazik" (1970–1984) and the founder and editor-in-chief of the magazine "Makedonistika" (1977–1985). In addition, he was president of the Macedonian Translators' Association (1955–1956), secretary of the Macedonian Language Society (1956-1958), secretary of the Macedonian Slavic Committee (founded 1968–1988) and president of the Association of Slavic Societies of Yugoslavia. (1979–1982). He is the author of several books and about 500 professional and scientific articles.

Among the more significant works whose author is prof. Dr. Stamatoski also singles out “The Tetovo City Speech (1956–1957); "Dictionary of the Macedonian language, volume I"; "The Graphic System in Macedonia in the 19th Century (1970); "Struggle for Macedonian Literary Language" (1986); "Macedonian Onomastics" (1990); "Dictionary of surnames among Macedonians, volumes I (A-L) and L (M-sh)" (1994 and 2001); "Swedish-Macedonian Dictionary" (1995); "The Continuity of the Macedonian Literary Language" (1998); "Macedonian-English Dictionary" (1998); "The Language of Names" (2000 - co-author with Marinko Mitkov); "In Defense of the Macedonian Literary Language" (2001); "On Onomastic Themes" (2002).

Stamatoski has been the President of the Macedonian Language Foundation "Nebregovo" since its founding (2001), which publishes works related to the life and work of Blaze Koneski, but also for the defense of the Macedonian language at home and abroad.

Prof. Dr. Trajko Stamatoski was the honorary president of the football club "Vardar", and before that he was a longtime member of the Vardar leadership and as such was the editor-in-chief of the Monograph published in 1987, on the occasion of the 40th anniversary of the most trophy Macedonian football club.


Денеска, на пладне, на 95-годишна возраст почина проф. д-р Трајко Стаматоски, кој беше последниот жив македонист од првата генерација македонисти на проф. Блаже Конески. Стаматоски почина од последици на болеста КОВИД-19, за што во последните денови беше хоспитализиран и во ГОБ „8-ми Септември“ – Скопје.

Проф. Стаматоски е роден на 6 мај 1925 година, во Скопје. Тој беше лингвист, долгогодишен директор на Институтот за македонски јазик „Крсте Мисирков“ во Скопје. Дипломирал на Филозофскиот факултет (прва генерација на групата Македонски јазик) во Скопје (1950 година), почесен доктор по филолошки науки на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“– Скопје. Бил лектор-уредник и началник на Програмското одделение на Радио Скопје (1946–1954), преведувач во Танјуг (1947–1948) и соработник (1954–1986), раководител на Одделението за ономастика (од основањето 1966), област која му беше и потесна специјалност. Подоцна, тој бил и научен советник и директор (1973-1986) на Институтот за македонски јазик „Крсте Мисирков“. Во Радио Скопје бил основач, уредник и соработник на емисијата „Македонскиот јазик низ историјата и практиката“ (1951-1962). Остварил студиски престои во Полска (1958) и Чехословачка (1961). Бил уредник на списанијата „Литературен збор“ (1961–1976), „Ономастица југославица“ (1969–1982), „Македонски јазик“ (1970–1984) и основач и одговорен уредник на списанието „Македонистика“ (1977–1985). Освен тоа, бил претседател на Друштвото на преведувачите на Македонија (1955–1956), секретар на Друштвото за македонски јазик (1956-1958), секретар на Македонскиот славистички комитет (од основањето 1968–1988) и претседател на Сојузот на славистичките друштва на Југославија (1979–1982). Автор е на повеќе книги и околу 500 стручни и научни прилози.

Меѓу позначајните дела чиј автор е проф. д-р Стаматоски се издвојуваат и „Градскиот тетовски говор (1956–1957); „Речник на македонскиот јазик, том И-“ (1961, 1965 и 1966 – коавтор со Тодор Димитровски и Благоја Корубин, во редакција на Блаже Конески); „Графискиот систем во Македонија во 19-от век, (1970); „Борба за македонски литературен јазик“ (1986); „Македонска ономастика“ (1990); „Речник на презимињата кај Македонците, том И (А-Љ) и Ⅱ (М-ш)“ (1994 и 2001 – коавтор и редактор); „Кон ликот на Блаже Конески“ (1995); „Шведско-македонски речник“ (1995); „Континуитетот на македонскиот литературен јазик“ (1998); „Македонско-англиски речник“ (1998); „Јазикот на имињата“ (2000 – коавтор со Маринко Митков); „Во одбрана на македонскиот литературен јазик“ (2001); „На ономастички теми“ (2002); „Мислата на Блаже Конески“ (2006).

Стаматоски беше претседател на Фондацијата за македонски јазик „Небрегово“ од нејзиното основање (2001), којашто ги издава делата поврзани со животот и творештвото на Блаже Конески, но и за одбраната на македонскиот јазик дома и однаднвор.

Проф. д-р Трајко Стаматоски беше и почесен претседател на фудбалскиот клуб „Вардар“, а пред тоа бил долгогодишен член на вардаровото раководство и како таков бил и главен и одговорен уредник на Монографијата објавена во 1987 година, по повод 40-годишнината од формирањето на најтрофејниот македонски фудбалски клуб.

Wednesday, April 7, 2021

Recognition, Regulation, Revitalisation: Place Names and Indigenous Languages


Proudly introducing "Recognition, Regulation, Revitalisation - Place Names and Indigenous Languages" edited by Chrismi-Rinda Loth. Not only did it celebrate 2019 as the ‘Year of Indigenous Languages’, it also tells about the influence of indigenous languages on Early Cape place names; place names in indigenous languages; attrition of indigenous place names among the Basotho; socio-economic and socio-political determinants of place naming; and much more. Get your copy! media@sunbonani.co.za Tel: 051 444 2552

Book title: Recognition, Regulation, Revitalisation – Place Names and Indigenous Languages Editor: Chrismi-Rinda Loth Publisher: Sun Media Bloemfontein (Pty) Ltd Imprint: SunBonani Conference ISBN: 978-1-928424-68-0 (print) 978-1-928424-69-7 (e-book) https://doi.org/10.18820/9781928424697

Recognition, Regulation, Revitalisation: Place Names and Indigenous Languages covers an array of topics, including papers on Bushman influence on Early Cape place names, place names in indigenous languages, attrition of indigenous place names among the Basotho, socio-economic and socio-political determinants of place naming, and many more. Some of the studies in this publication excavate lost or disappearing indigenous toponyms. Those researchers contribute in a very concrete way to the preservation of indigenous toponyms, and thereby also the associated cultural heritage. The other papers explore how place naming functions as a mechanism with which to create mental maps and exert socio-political power. These proceedings are the outcome of international collaboration between Southern African and international scholars. As such, it is a valuable resource to local as well as international scholars who are interested in the interdisciplinary field of toponomy.


Tuesday, April 6, 2021

Call for papers: Special Issue of "Names" about Toponyms and Literaryscapes

 Newsletter

Although toponyms are often taken for granted in our daily lives, they carry considerable potential for acquiring personal and social meanings depending on their contexts and co-texts of use. These multilayered meanings are often utilized by authors as literary resources for evoking associations or invoking evaluative positioning.

Papers accepted for this special issue will explore how the meanings of place-names—be they real or fictional - may be effectively harnessed to shape literary settings within specific works or by specific authors. Examples of themes that can be addressed include - but are not limited to - toponyms choice/invention and their connotations; toponyms in translation; toponyms in literary theory; and toponyms and intertextuality.

Proposal Submission Process: 

  • Abstract proposals (max. 500 words) should be sent as an email attachment (PDF format) to Vice President, Dr. Luisa Caiazzo (luisa.caiazzo@unibas.it). 
  • Proposals should include a preliminary list of references. 
  • Proposals should include “NAMES 2021” in the subject line of the email. 
  • All submissions must include an abstract title, the full name(s) of the author(s), the author(s) affiliation(s), and email address(s) in the body of the email and NOT in the abstract. 
  • DEADLINE: Proposals must be received by 8pm GMT April 15, 2021
  • Authors will be notified about the results of the blind review on or by May 10, 2021. 
  • The deadline for final papers is July 31, 2021. 

For further information, please contact ANS Vice President, Dr. Luisa Caiazzo (luisa.caiazzo@unibas.it) or Names Editor-in-Chief, Professor I. M. Nick (nameseditor@gmail.com). 

Monday, April 5, 2021

Gaelic in the names of places and settlements in the North West Highlands

News now of an exciting Gaelic workshop next month: the influence of Gaelic in the names of places and settlements in the North West Highlands.



Пpoиcxoждeниe нaзвaния «Pycь»

 ссылка

3aгaдкa пpoиcxoждeния cлoвa «Pycь» вceгдa бyдopaжилa yмы yчёныx – филoлoгoв, лингвиcтoв, иcтopикoв. 3a минyвшиe cтoлeтия oни выдвинyли мнoжecтвo вepcий eгo пoявлeния, oднaкo ни oднa из ниx нe oблaдaeт cтoпpoцeнтнoй дocтoвepнocтью. Taк чтo зaгaдкa пo ceй дeнь ocтaётcя нepaзгaдaннoй. Пepвoe дocтoвepнo извecтнoe и дoкyмeнтaльнo зaфикcиpoвaннoe yпoминaниe «нapoдa poc» oтнocитcя к 839 г. и Бepтинcким aннaлaм. B дaннoм иcтoчникe фpaнкcкий лeтoпиceц oтмeчaeт, чтo pocы – этo имeнoвaниe нapoдa. Teм нe мeнee нeт никaкиx cвeдeний o пpoиcxoждeнии этoй инфopмaции, нeизвecтнo, yзнaл oн oб этoм oт pocoв или визaнтийцeв. O пpoиcxoждeнии cлoвa «Pycь» гoвopитcя в pядe шкoльныx, вyзoвcкиx yчeбникoв. Toлкoвaния пoнятия нeкoтopыx aвтopoв дoвoльнo пoxoжи. Дpyгиe жe yчёныe имeют coбcтвeннoe видeниe, cильнo oтличaющeecя oт тoчки зpeния кoллeг. Caмыe pacпpocтpaнённыe вepcии пoявлeния cлoвa «Pycь» 

Bepcия Hecтopa из «Пoвecти вpeмeнныx лeт» 

Дaннaя тeopия, пo oбщeмy пpизнaнию, нaибoлee дpeвняя. Cooтвeтcтвeннo «Пoвecти вpeмeнныx лeт» гocyдapcтвo Pycь включилo в cвoю тeppитopию бaлтийcкиe, финнo-yгopcкиe, вocтoчнocлaвянcкиe зeмли и пoлyчилo cвoё имeнoвaниe oт вapягoв. Дo тoгo, кaк пpишли вapяги, нa тeppитopии пepвoгo pyccкoгo гocyдapcтвa пpoживaли бaлтийcкиe, пpибaлтийcкo-финcкиe, вocтoчнocлaвянcкиe плeмeнa пoд этими жe нaимeнoвaниями. Дpeвнepyccкoe cлoвo «poycь» имeeт этимoлoгичecкoe cooтвeтcтвиe c пpибaлтийcки-финcким нaзвaниeм Швeции и eё житeлeй – *rōtsi (oт финcкoгo «Ruotsi» – Швeция). Tpaнcфopмaция ts в s’ ocyщecтвилacь пo зaкoнy oткpытoгo cлoгa, блaгoдapя кoтopoмy ликвидиpoвaлcя зaкpывaющий звyк [t]. A звyк [i] пpeвpaтилcя в мягкий знaк ввидy пaдeния peдyциpoвaнныx. 

Индoapийcкaя тeopия пpoиcxoждeния 

Cooтвeтcтвeннo дaннoй вepcии, в cлoвe «Pycь» индoapийcкий кopeнь «ruksa» – ru(s)sa, чтo oзнaчaeт «cвeт, cвeтлый». Haзвaниe в тaкoм cлyчae мoжнo пepeвecти кaк «Бeлaя cтopoнa». 

Bepcия, cвязaннaя c кpacным цвeтoм 

Eщё oднa вepcия cвязывaeт «Pycь» c кpacным цвeтoм. Дpeвний cлaвянcкий кopeнь rud/rus oзнaчaeт «кpacный, pыжий». A кpacный цвeт в индoeвpoпeйcкoй тpaдиции cвязывaлcя c apиcтoкpaтиeй, вoинcтвoм. Ecть pacпpocтpaнённoe мнeниe, чтo pycы нeкoгдa были знaтным вoинcтвeнным eвpoпeйcким poдoм дpeвнeйшeгo пpoиcxoждeния, имeнoвaниe кoтopoгo cвязaнo былo кaк paз c вoeннoй тeмaтикoй. 

Cвязь нaзвaния c мecтoм oбитaния нapoдa, тoпoнимaми 

Дpyгиe иccлeдoвaтeли yвepeны, чтo cлoвo «Pycь» имeeт дpeвнecлaвянcкoe пpoиcxoждeниe, yкaзывaeт нa лoжбинy, pycлo peки, глyбь, виp. To ecть, «Pycь» – poдcтвeнник cлoвa «pycлo». Пocкoлькy пoceлeния вocтoчныx cлaвян pacпoлaгaлиcь кaк paз нa peкax, впoлнe вepoятнo, чтo oни мoгли имeнoвaть ceбя peчным нapoдoм. Beдь бeдyины, нaпpимep, нaзывaют ceбя житeлями пycтынь, пpимopcкиe чyкчи – мopcкими житeлями. A eщё cyщecтвoвaлa peкa Pocь и гopoд Pyca, cooтвeтcтвeннo, cвoё имя нapoд мoг пoлyчить и oт ниx. 

Пpoиcxoждeниe oт capмaтoв 

«Capмaтcкyю» тeopию зaщищaл caм Mиxaил Bacильeвич Лoмoнocoв. Oн пoлaгaл, чтo pycы – пpямыe пoтoмки вoинcтвeнныx capмaтcкиx плeмён poкcaлaнoв (pocoмaнoв). Kcтaти, кoнкypeнтaми Pycи зa пpaвo пpoиcxoждeния oт этиx плeмён были пoльcкиe шляxтичи.  

Sunday, April 4, 2021

Names Finally Has a New Home!

 ANS by I.M. Nick 


The switch has finally happened. The scholarly journal of the American Name Society has now moved to its new publication home, the University of Pittsburgh.

Along with this switch, Names also has a completely new website with many innovative, user-friendly features for the global name-lover community. Now, visitors can gain easy and immediate access to all of the articles, reviews, notices, and reports that have ever been published in Names. In addition, thanks to the new automated system, potential authors can efficiently upload their manuscript submissions. Under “SUBMISSIONS” authors can also find the journal’s manuscript guidelines, publication policy, and Names Style Sheet. 

The benefits of this system have already begun to pay off as the rates of manuscript submission have increased substantially. For that reason, I would like to invite all interested onomastic scholars to apply to join the Editorial Board. Persons selected for this team must have excellent English writing skills, along with a solid publication record in onomastics. In particular, we are seeking reviewers who have experience with corpus linguistics, statistical analysis, toponymy, and literary onomastics. Scholars who are fluent in a nonEnglish language are also strongly encouraged to apply. In particular, we are seeking English-speaking reviewers who have native to near-native competency in written Arabic, Korean, and Chinese (either Mandarin or Cantonese). If you are interested in applying, simply fill in the application form found here: (https://nick662.typeform.com/to/P6dzaz). 

Be sure to check out the latest issue of Names, volume 69, issue 1, on the new website! All articles in this and past journals are available for free, as downloadable PDFs.

O volume ‘Estudos de Onomástica V. Os nomes comerciais’ reúne un feixe de achegas sobre o valor do galego para as marcas

 link

Disque a marca moderna naceu no s. XIX, cando os fabricantes se decataron de que as vendas se incrementaban significativamente cando se lles daban nomes apropiados aos produtos. Pero agora mesmo o seu valor semiótico é moito maior, sinalan as académicas Ana Boullón e Luz Méndez no limiar de Estudos de Onomástica Galega V. Os nomes comerciais. O valor das marcas esténdese tamén ao ámbito da normalización lingüística, unha perspectiva central das contribucións recompiladas no volume, que recolle as achegas presentadas o pasado mes de novembro na V Xornada de Onomástica Galega. O libro está dispoñible en versión dixital na sección de publicacións de academia.gal.

O Seminario de Onomástica da Real Academia Galega celebra anualmente dende 2016, co apoio da Deputación de Pontevedra e o Museo de Pontevedra, estes encontros centrados nos nomes propios. A iniciativa complétase coa publicación dos traballos presentados en cada xornada, desta volta un feixe de achegas arredor dos nomes comerciais dende distintas perspectivas que foron presentadas o pasado 7 de novembro nun encontro celebrado telematicamente por mor da situación sanitaria.

Tras o estudo sobre como designar esta póla da onomástica que presenta o académico Antón Santamarina, Benigno Fernández Salgado, profesor da Universidade de Vigo, tenta responder a pregunta de canto vale un nome. Faino examinando os conceptos de valor, nome, marca empresa e dominio e traballando coas marcas galegas máis coñecidas polo seu alumnado do grao de Publicidade. María Álvarez de la Granja, profesora da Universidade de Santiago de Compostela, analiza pola súa banda os recursos lingüísticos ao servizo das marcas e dos nomes comerciais, dende a metonimia e a metáfora ata os xogos de palabras.

O volume inclúe tamén un artigo da filóloga Raquel Rodríguez Parada baseado na investigación que realizou sobre os nomes das adegas e dos caldos inscritos na Denominación de Orixe Ribeiro (Ourense), así como os vermús, augardentes e licores da zona; e un percorrido polas primeiras cabeceiras de xornal en lingua galega, entre as que tamén é común o uso do topónimo e do xentilicio de noso, presentado polo académico Víctor F. Freixanes.

A exposición de experiencias didácticas é unha sección recorrente das xornadas que celebra o Seminario de Onomástica, unha aproximación que nesta ocasión aborda Celtia Rei Brandón, do IES Alexandre Bóveda (Vigo), que analizou co seu alumnado a lingua galega nos establecementos comerciais dos barrios vigueses de Bouzas e Coia. Entre as conclusións ás que chegaron, destaca a maior presenza do galego no primeiro.

O volume complétase coas reflexións dende a perspectiva das empresas da zoqueira Elena Ferro, as deseñadoras Irene García e Raquel Boo, e Xosé González, que leva décadas traballando na promoción do galego no sector empresarial.

Saturday, April 3, 2021

Course "Advanced One-Name Studies"

 link


Tutor: 
Julie Goucher

Take one-name study skills to new levels. Whatever drew you into the investigation of a surname you are now deeply immersed in gathering and analysing data. You have mastered the practical aspects of managing your project and are eager to turn your discoveries into something of lasting value.

Increasingly accepted by the academic world, one-name studies are growing up. Collecting and studying the origins of surnames using genealogy techniques is no longer only undertaken by family historians with personal problems to solve. All one-namers with a substantial collection of data are potentially in a position to shed new light on old historical problems. A one-name study provides the glue that melds together disciplines as diverse as population studies, place-names, etymology, as well as genealogy and local history. During the course, whilst the focus is mainly aimed at those researching surnames whose origins are in the British Isles, there is also limited emphasis on surnames whose origins are in other parts of the world.

In this course, you will be shown how, with an interdisciplinary approach, your research and analysis has the potential to shed new light on the past and contribute to historical knowledge.

The course includes sections on the theory of one-name studies, a review of current published work on surnames, introduces more complex interdisciplinary analysis, and shows you how to bring your historical skills up to scratch. There is an emphasis on analysing data and synthesis or 'adding value' to your results, as well as working towards the publication of your findings.

This course is the third of three courses regarding One-Name Studies and builds on the initial learning from the Introduction to One-Name Studies (901) course and the Practicalities of a One-Name Study (903) course. We strongly advise you to take at least the Introduction to One-Name Studies course before taking this course, even if your one-name study has been running for some time.

Students will normally have a registered One-Name Study with the Guild of One-Name Studies and should be familiar with the Guild's seven pillars of wisdom. If you are not already a Guild member, please contact us for advice before paying for the course. Students should note that this course is not about how to do advanced genealogy research.

At the end of the course, those students who successfully complete a 2 - 3,000 word written article about one-name studies will be awarded the Guild Certificate of Attainment. The best articles will be submitted for publication in the Journal of One Name Studies.



Lesson Headings:

  • The One-Name Study theory and practice
  • Interdisciplinary studies - Acquiring the right skill set
  • Surname case studies - Learning from others
  • Synthesis - More than family history
  • Spread the Word - Get Published

See How the Courses Work.

STUDENTS SAID: "I absolutely loved this course and hope it becomes a Guild rite of passage. The support notes and the links were all great."

SET BOOKS:
There are two set books for this course:
- Debbie Kennett, The Surnames Handbook, A Guide to family name research in the 21st century, The History Press, 2012
- Colin D Rogers, The Surname Detective. Investigating surname distribution in England, 1086–present day, Manchester University Press, 1995

Students are asked to obtain a copies of these before the course starts, available from various online bookshops.

Relevant Countries: General

Course Length: 6 weeks
Start Date: 02 Nov 2021
Unassessed Cost: £49.99

Conference 'Els cognoms de les Illes Balears. Aproximació històrica i lingüística'

 link

Conference 3: Wednesday 28th April

4 - 5:30 pm. Conference 'Els cognoms de les Illes Balears. Aproximació històrica i lingüística' (Balearic Island Surnames: An Historical and Linguistic Approach).

Abstract: Traditional Balearic surnames mostly originate with the settlers who repopulated the islands after the Catalan conquests of 1229, (Majorca), 1235 (Ibiza) and 1287 (Minorca). At the time of repopulation (13th and 14th centuries), the process of establishing surnames was culminating, with all of them coming from monikers that were common across the population of the time, especially from the 11th century onwards. The monikers that became surnames could be toponymic (indicating the origins of the bearers or their ancestors), patronymic (referring to their father's name), trade names or descriptive terms. Some Balearic surnames were formed on the islands themselves, especially those referring to island toponyms, whilst others were added with the arrival of Italian, French, English and Spanish migrants. In turn, other interesting phenomena include gender inflection or the creating of toponyms based on surnames.

Conference given by Gabriel Bibiloni Cañellas.

Friday, April 2, 2021

Nouveaux territoires, nouveaux noms de la France

 lien

Poursuivant son ambitieuse entreprise toponymique commencée en 2016 avec Trésor du terroir. Les noms de lieux de la France (CNRS Editions), Roger Brunet consacre son dernier ouvrage à la néotoponymie française, c’est-à-dire aux milliers de nouveaux noms créés durant la dernière décennie pour désigner les nouveaux territoires administratifs (communes nouvelles et intercommunalités, nouveaux cantons, nouvelles régions, métropoles…), les nombreux territoires correspondant aux divers dispositifs d’intervention (zones, bassins, pôles, quartiers urbains, nouveaux espaces d’activités, parcs et sites…) et les schémas et périmètres de toutes sortes qui forment un véritable maquis particulièrement complexe. Comme Roger Brunet le souligne d’entrée, « le choix de ces noms n’est pas anodin. Il en apprend beaucoup sur leurs inventeurs, un peu sur les lieux, et il contribue même à éclairer la toponymie traditionnelle. » A l’aide de très nombreuses illustrations (80 cartes et croquis à différentes échelles), l’auteur conduit son étude selon un plan géographique bien adapté à ses objectifs pour conclure sans ambiguïté sur « l’illusion nominaliste » qui l’a trop emporté sur l’action. Tout compte fait, la toponymie est pour Roger Brunet un excellent moyen de réfléchir, parfois avec malice, aux difficultés de l’organisation et de la gestion des territoires français.

Réformer et nommer

Dans le premier chapitre de son livre, l’auteur n’esquive pas la nécessaire synthèse des mutations territoriales que la France a connues, en insistant bien évidemment sur les dernières décennies, tout en évoquant les formes successives prises par les politiques mises en place depuis les années 1960 pour agir sur le territoire. Cela nous vaut un savoureux développement sur ce que sont devenus récemment « les territoires », à savoir un nouveau mantra politico-médiatique, autrement dit « un leitmotiv de l’action politique et des discours associés » dont l’objectif affiché est de « libérer et réarmer les territoires » …alors que l’analyse et la connaissance de ces derniers laissent beaucoup à désirer !

En tout cas il a bien fallu nommer tous les nouveaux territoires créés par les nombreuses réformes de la dernière décennie. Et pour cela, nommer, ou renommer, des lieux (déjà nommés), soit en tirant parti des noms présents, soit en les effaçant et en inventant. Si la diversité des choix est grande, partout s’impose le refus de tout terme jugé dévalorisant comme mal ou mau, bas, voire nord. La néotoponymie devient un art médiatique : les Haut, les Grand, les Belle et Beau, les Cœur, les Opale, Nacre ou Émeraude…fleurissent. Quant aux multiples bio, éco, euro, ils sont légion dans les noms des sites d’activités, sans compter les effets de la mode angliciste du monde des affaires. Roger Brunet rappelle que « nommer est se distinguer dans les deux sens du mot : se différencier et paraître ». C’est pourquoi certains noms nouveaux vont jusqu’à ne rien dire du lieu qu’ils désignent pour seulement tenter de séduire en cédant bien souvent aux effets de mode.

L’exemple des communes fusionnées

L’apparition et la promotion des nouveaux noms sont « inséparables de l’évolution même des formes et des fonctions des territoires, et donc de leurs réformes et de leurs innovations ». Pour cette raison l’auteur a choisi de les analyser conjointement. D’où l’organisation impeccablement logique du plan de l’ouvrage qui étudie successivement les communes nouvelles, les nouveaux cantons, les intercommunalités, les nouvelles régions, les métropoles, les pays, etc.

Choisissons l’exemple des communes nouvelles pour donner un bref aperçu de la richesse du travail de R. Brunet. Depuis 1790 les communes françaises ont connu plusieurs phases de fusion qui ont rarement fait apparaître des noms nouveaux. Mais la phase active de fusions des années 1970 change la donne avec une première création significative de noms nouveaux. C’est à partir de 2011, et surtout de 2016 à 2019, que de nouvelles attitudes sont adoptées : « on fusionne plus volontiers et l’on en profite pour inventer de nouveaux noms ». La loi de réforme des collectivités territoriales (RCT) de 2010 a créé la catégorie des « communes nouvelles ». La France des 40 000 communes (40 200 en 1802) est devenue la France des 35 000 communes (34 841 en métropole en 2019 auxquelles il faut ajouter les 129 communes des départements d’outre-mer). S’ensuit une série de constats sur le nombre des communes qui fusionnent, les différences régionales, les conséquences financières et administratives, avant l’étude fine et souvent passionnante des noms choisis par les communes nouvelles (des choix faits par les municipalités, puis approuvés ou modifiés par les préfets).

Comment s’identifier, c’est-à-dire comment se distinguer et se faire reconnaître ? Les voies de la distinction privilégient souvent la promotion, la publicité, la parade. Certaines communes nouvelles décident de ne conserver que le nom de la commune principale, quitte à lui accoler un augmentatif (comme grand ou villages) ou le nom du pays ou même de la région avec de très nombreuses nuances. Ainsi Mézidon commune nouvelle se nomme désormais Mézidon-Vallée-d’Auge. Une autre solution à la fusion consiste à additionner les noms des associés mais la difficulté commence lorsqu’il s’agit de regrouper trois ou quatre communes, donc d’additionner trois ou quatre noms. C’est pourquoi une troisième solution préfère démanteler les noms des anciennes communes pour n’en retenir qu’une partie avec parfois des manipulations plus ou moins radicales (on est allé jusqu’aux acronymes !). Une autre façon de ne favoriser ou défavoriser aucune commune fusionnée consiste à choisir un nom existant, mais considéré comme neutre : Les Hauts d’Anjou, Monts-sur-Orne, Val-de-Fier (succès manifeste du mot Val). En s’appuyant sur des noms existants, on a pu se contenter de ceux des rivières ou des étangs, des lacs ou des marais. Les rives, les bords et les portes sont également sollicités, tout comme les bois et bocages, les villes neuves et châteaux, etc. « De nombreux noms n’ont de sens que par leur recherche d’originalité ». Dans ce cas, tout en citant de nombreux exemples, l’auteur ne peut s’empêcher de pointer des « platitudes anonymes » et même des outrages à la langue française qui toutefois sont « peu de chose par rapport aux lourdes fantaisies des noms d’intercommunalités » ! (voir chapitre IV de l’ouvrage).

Enclaves, queues et bizarreries des contours des territoires

Un chapitre particulièrement savoureux (chapitre VI : Enclaves et embrouilles) souligne les grossiers artifices appliqués au respect formel de l’obligation légale de continuité territoriale des communes et intercommunalités dans un pays où l’on n’a pas su régler les contradictions avec le joyeux désordre des limites anciennes et même nouvelles. On recense un peu plus de 120 enclaves en France qui appartiennent à plusieurs catégories : « soit des parties d’un département ou même de région dans un ou une autre, ou entre deux autres ; soit une partie d’intercommunalité dans une autre ou entre deux autres ; soit une commune entière à l’intérieur d’une autre ; soit une fraction de commune dans une autre ou entre d’autres ».

R. Brunet propose une étude passionnante de la création de ces enclaves, évoquant notamment les pacages réservés, les appropriations forestières, le jeu entrecroisé des possessions seigneuriales et des biens d’Eglise, le rôle des modifications de l’environnement, celui de la présence d’anciennes places fortes ou encore de la croissance de certaines villes, etc. Il faudrait citer les nombreux exemples étudiés avec le concours fréquent de cartes en couleur particulièrement éclairantes. « Les récentes fusions ont pu faire apparaître des enclaves nouvelles en dépit des lois », ce qui occasionne parfois « des formes étranglées et imbriquées ».

Quant aux « queues et ficelles », elles rendent, elles aussi, difficile la gestion de certains territoires. Les récentes réformes territoriales sont à l’origine de nouvelles distorsions et étrangetés, avec « des formes territoriales distordues, éloignant certains villages de leur centre de services ». La figure des coteaux nord-pyrénéens forme à cet égard un cas emblématique d’enchevêtrement et d’interpénétrations.

Feu l’aménagement du territoire, jeux de mots et réalités des territoires

Roger Brunet a joué un rôle actif et ancien dans l’aménagement du territoire, il a été membre du Comité national de l’aménagement du territoire et du Comité scientifique de la DATAR. Son dernier ouvrage marque le point d’orgue d’une carrière qui a su conjuguer l’enseignement et la recherche ainsi que ce qu’on appelait en d’autres temps la « géographie appliquée » en matière d’aménagement du territoire. Derrière l’étude toponymique, riche et rigoureuse, des « nouveaux noms de la France » se lit une réflexion stimulante sur l’évolution des réformes successives que l’Etat a conduites depuis plus de sept décennies pour gérer son territoire : « de l’aménagement aux soins palliatifs » (titre de la dernière partie du chapitre IX). Surtout depuis dix ans, les incohérences et contradictions apparentes de ces réformes sont telles que l’auteur s’estime en droit de « se poser des questions sur la solidité et la clarté de l’ordre républicain appliqué au territoire ». Après le rappel de diagnostics parfois cruels (notamment sur la taille des régions, sur la réalité du ruissellement et des coopérations), R. Brunet dénonce le récent « prétendu droit à la différence », les formules publicitaires creuses (comme la « fin des territoires ») et la vacuité des figures de style construites avec le mot « territoire » (« réinventer notre territoire », « libérer les territoires », « réarmer les territoires »). Il rappelle qu’il est malheureux de réserver le mot « territoires » aux seules « portions mineures de la nation, pauvres, rurales et appauvries » car « les villes et les métropoles, comme les campagnes prospères, sont aussi des territoires ». S’ensuit une définition des territoires qui mérite d’être citée in extenso :

« Tout lieu, toute personne appartient à plusieurs territoires : commune, quartier, intercommunalité, département, région, pôle, zone, bassin d’emploi ou « de vie », parc, réserve, etc. Certains sont dotés d’organes de gestion et de décision. Ils changent, évoluent, se peuplent ou se dépeuplent, s’équipent ou perdent des services et des emplois, mais il y a toujours des lieux et des espaces organisés, vécus et ressentis comme territoires et patrimoines partagés, dont il faut préserver et souvent améliorer l’écologie, servir et soutenir les habitants, tout en leur confiant une part étendue de responsabilité. » (dernières lignes du livre, pages 224-225).

L’étude toponymique a servi de révélateur à la réflexion géographique qui a redonné tout son sens au territoire, notion centrale de la discipline.

 

Daniel Oster, mars 2021